За радостта и скръбта

"Тогава една жена помоли:
— Кажи за Радостта и Скръбта.
А той в отговор й рече:
- Вашата радост е вашата скръб, само че без маска. Същият извор, от който блика смехът ви, често е пълен с вашите сълзи. И как ли би могло да бъде инак? Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя. Писаната паница, от която пиете виното си, не е ли била опалена в грънчарска пещ? И лютнята, която весели духа ви, не е ли била дърво, дялано и дълбано с остър нож?
Както се радвате, вгледайте се дълбоко в сърцето си и ще видите, че същото онова, което ви е носило скръб, сега ви носи радост. Когато сте скръбни, отново се вгледайте в сърцето си и ще видите, че плачете от онова, от което сте ликували. Чули сте да казват: "Радостта е по-велика от скръбта", а от други сте чували: "Не, скръбта е по-велика." Но аз ви казвам, че двете са неделими. Те идат заедно, и когато едната седи с вас на трапезата ви, помнете, че другата е заспала в леглото ви.
Наистина вие висите като везни помежду радостта и скръбта си. амо когато сте празни, сте в покой, в равновесие. Но ако ковчежникът ви вземе, за да отмери злато и сребро, то радостта или пък скръбта ви без друго ще се надигат и спадат. "

/"Пророкът" - Халил Джубран/